Неодим: Малко предистория
Неодимът е открит през 1885 г. от австрийския химик Карл Ауер фон Велсбах, въпреки че откритието му предизвика някои противоречия - металът не може да се намери естествено в металната си форма и трябва да бъде отделен от дидимия.
Както отбелязва Кралското дружество по химия, това предизвика скептицизъм сред химиците дали това е уникален метал или не. Въпреки това, не след дълго неодимът беше признат като елемент сам по себе си. Металът получава името си от гръцкото „neos didymos“, което означава „нов близнак“.
Самият неодим е доста често срещан. Всъщност той се среща два пъти по-често от оловото и около половината от медта в земната кора. Обикновено се извлича от монацитни и бастназитни руди, но също така е страничен продукт от ядрено делене.

Неодим: Ключови приложения
Както споменахме, неодимът има невероятно силни магнитни свойства и се използва за създаване на най-силните редкоземни магнити, налични в момента по тегло и обем. Празеодимът, друга рядка земя, също често се среща в такива магнити, докато диспрозиумът се добавя за подобряване на функционалността на неодимовите магнити при по-високи температури.
Неодимови-желязо-борни магнити революционизираха много опори на съвременните технологии, като мобилни телефони и компютри. Благодарение на това колко мощни са тези магнити дори в малки размери, неодимът е направил възможна миниатюризацията на много електроника, според Кралското дружество по химия.
За да даде няколко примера, Apex Magnets отбелязва, че неодимовите магнити причиняват малки вибрации в мобилните устройства, когато звъненето е заглушено, и само поради силните магнитни свойства на неодима, скенерите за ЯМР могат да дадат точен изглед на вътрешността на човешкото тяло без да се налага да използвате радиация.
Тези магнити се използват и за графики в съвременните телевизори; те значително подобряват качеството на картината, като точно насочват електроните към екрана в правилния ред за максимална яснота и подобрен цвят.
Освен това, неодимът е ключов компонент във вятърните турбини, които използват неодимови магнити за подпомагане на увеличаването на мощността на турбината и генерирането на електричество. Металът най-често се среща във вятърни турбини с директно задвижване. Те функционират при по-ниски скорости, което позволява на вятърните паркове да генерират повече електроенергия от традиционните вятърни турбини и на свой ред да реализират по-голяма печалба.
По същество, тъй като неодимът не тежи много (въпреки че генерира значително количество сила), има по-малко части, включени в цялостния дизайн, което прави турбините по-ефективни производители на енергия. Тъй като търсенето на алтернативна енергия нараства, търсенето на неодим също ще се увеличи.